Професия: Болногледач – Код: 723020
Специалност: Здравни грижи – Код: 7230201
Степен на професионална квалификация – Втора
Възможности за професионална реализация
Възможности за професионална реализация съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД), утвърдена със Заповед № РД-01- 931 на министъра на труда и социалната политика от 27.12.2010 г., изм. и доп. със заповеди РД-01-3 от 3.01.2011 г., РД-01-204 от 28.02.2011 г., РД-01-426 от 30.05.2011 г., РД-01-529 от 30.06.2011 г., РД-01-533 от 30.06.2011 г., РД-01-952 от 29.12.2011 г. и РД- 01-586 от 6.07.2012 г. Придобилите втора степен на професионална квалификация по професията “Болногледач” могат да постъпят на работа на длъжностите/професиите от НКПД 2011: 5321-1001 “Болногледач”, 5322-1001 “Домашен санитар”, 5322-1002 “Личен асистент”, 5322-1003 “Социален асистент”, както и други длъжности, допълнени при актуализиране на НКПД. Придобилите квалификация по професията “Болногледач” могат да работят в структурите на заведения за долекуване, социални заведения и заведения в общността. Болногледачите имат реални възможности за професионална реализация както в България, така и в страните от Европейския съюз.
Описание на професията
Трудови дейности, отговорности, личностни качества, особености на условията на труд, оборудване и инструменти, изисквания за упражняване на професията, определени в законови и подзаконови актове (здравословно състояние, правоспособност и др.) Болногледачът предоставя базови здравни грижи и/или подпомага дейността на специалистите по здравни грижи в лечебни заведения за долекуване (медицински и рехабилитационни заведения, специализирани институции за предоставяне на социални услуги, заведения за медико-социални грижи с настаняване), в общността (хосписи за терминално болни, в домашни условия, в социални заведения за стари хора и домове за хора с увреждания). Грижите се предоставят на пациенти, възстановяващи се след остър стадий на заболяването, и хора с увреждания в съответствие с плановете за лечение, изготвени от медицински специалисти. В своята работа болногледачът спазва правилата за добра практика и следва назначенията на медицинския специалист или социалния работник за удовлетворяване на универсалните (базовите) потребности, които са общи за всички и необходими за поддържане живота и здравето на хората. Грижата за пациента трябва да бъде насочена преди всичко към осигуряване на добро физическо и социално-психологическо състояние. Под ръководството на лекар или специалист по здравни грижи болногледачът подпомага нуждаещия се при удовлетворяване на основните му жизнени потребности – хранене, хигиена, движение, дишане, отделяне, сън, почивка, обучение и забавление и осигуряване на психосоциален комфорт. При извършване на дейности, подпомагащи храненето и приемането на течности, в зависимост от състоянието и заболяването на пациента болногледачът: – подготвя храната в подходяща консистенция (разрежда, раздробява, пасира и др.); – поставя пациента в подходяща поза; – подготвя течности според предписанията. Болногледачът подпомага пациента при приема на медикаменти през устата, като следи за: – дозировката и навременния им прием (по предписанието на лекаря); – правилното им съхранение; – проявата на нежелани реакции. Болногледачът оказва помощ на пациента при обличане и събличане, при поддържане на тялото чисто – извършва комплекс от мероприятия за поддържане на личната хигиена и комфорт на пациента – общи тоалети (подпомага пациента при редовно миене на ръцете, къпане, ресане на косата, бръснене, измиване на кожата и кожните гънки) и специални тоалети (сутрешен, вечерен, интимен, на нос, уши, очи, устна кухина, зъби, нокти), за поддържане на хигиена и профилактика на декубитуса (обтриване, талкиране, обръщане); при подготовка за оперативно лечение; при транспортиране и съпровождане за изследване; извършва процедури по обезпаразитяване. При дейности, свързани с подпомагане движението на пациента, болногледачът го поддържа, придържа и поставя в подходящо положение съобразно заболяването или увреждането му, подпомага самостоятелното му придвижване или с помощни средства, обучава го в техники за движение, наблюдава пациент с гипсова или друга обездвижваща превръзка за произтичащи усложнения. Дейностите, които болногледачът извършва за подпомагане дишането на пациента, са наблюдение и информиране на медицинския специалист за състояния на кислороден дефицит (задух, кашлица, кръвохрачене, болка в гръдната област). В зависимост от симптомите и указанията на медицинския специалист болногледачът променя положението на пациента (повдигане горната част на тялото), поставя кислородната маска с цел подпомагане на дишането. Извършва профилактика на застойните дихателни инфекции чрез дихателна гимнастика и инхалация. Болногледачът наблюдава състоянието на отделителните функции на организма – възможностите на пациента самостоятелно да се справя и регулира отделянето, вида, количеството и честотата на екскрециите и секрециите. Част от отговорностите на болногледача са свързани с осигуряване на оптимални условия за сън и почивка при спазване на биологичния режим (извършване на тоалет преди сън, подходящо положение на тялото за сън, поддържане на спалното бельо изпънато, осигуряване на свеж въздух, комфортна температура и спокойна среда). Болногледачът осигурява на пациента развлечения според състоянието и желанието му (четене на книги, разходки, дневни занимания, игри, подпомагане на комуникацията чрез интернет връзка и др.). Дейностите, осъществявани от болногледача, целят подобряване качеството на живот на пациента чрез оказване на медико-социална и психологическа подкрепа за здравословен начин на живот, за ресоциализация и адаптация след операция или при хронични заболявания. В случай на необходимост болногледачът съдейства на специалиста по здравни грижи при измерване на телесната температура, овладяване на хипо- или хипертермия, провеждане на общоукрепващи и закалителни процедури за пациента. Болногледачът извършва действия, съобразени с правилата и нормите за хигиена, дезинфекция и стерилизация на болничната, извънболничната среда и в бита, отчитайки измененията и влиянието на околната среда върху човека. При изпълнението на ежедневните си професионални задължения болногледачът е отговорен за: – сигурността и качеството на извършените дейности, спазването и точното изпълнение на назначенията на медицинския специалист; – спазването на правилата за добра практика по обгрижването на пациента; – спазването на правилника за вътрешния трудов ред на лечебното заведение, в което работи; – дейностите с комплексен характер, извършвани при изменящи се условия; – щетите, причинени от бездействие или незаконосъобразни действия; – опазването на поверения му инвентар и апаратура; – оптималното и ефективно използване на материали и консумативи; – спазването на утвърдените правила за здравословни и безопасни условия на труд и правилата за противопожарна безопасност; – опазването на служебна и поверителна информация от личен характер, която би могла да накърни личното достойнство на пациента, на ръководителя или служителя на лечебното заведение, в което работи. При упражняване на професията от болногледача се изисква да проявява емпатия, търпение, емоционална стабилност, лоялност и толерантност към възрастовите, етническите, религиозните и други различия на пациентите. Необходимо е да има добри обноски и приветлив външен вид. Болногледачът, който работи с деца, трябва да умее да привлича вниманието им и да спечели тяхното доверие. При изпълнение на трудовите дейности болногледачът поддържа контакти с пациентите и техните близки, както и с работния екип, като проявява гъвкаво поведение и адаптивност за работа при променящи се условия. Работното време на болногледача се определя от потребностите от персонал в заведенията за долекуване и рехабилитация. Най-често работи на почасов работен график съгласно разпоредбите на трудовото законодателство. При определени ситуации, изискващи спешни и неотложни действия, се налага да работи на удължен работен ден, а също и в празничните и почивните дни. Особеностите на работната среда предполагат наличието на известни рискови фактори: – физически рискове при повдигане, сваляне и пренасяне на пациенти, работа в изправено положение със стоене на едно място, повтарящи се еднотипни движения, носене на тежести (чували с бельо, контейнери за стерилизация, инструментариум и др.); – сензорни рискове: миризми от използваните дезинфекционни и хигиенни препарати; – биологични рискове: инфекции, микози, алергии и др., възникващи при пренасяне на материали за изследвания, при обработка на болнично бельо и отпадъци; – психологически рискове. Болногледачът осъществява трудовата си дейност на стационарно работно място, оборудвано с подходящи медицински помощни материали, пособия и консумативи – медицински шкафове, превързочни материали, болнични легла, антидекубитални дюшеци, медицински легенчета, инвалиден стол, тоалетен стол, подлога, термометър, апарат за кръвно налягане, памперси, постелъчно бельо и др. в съответствие със спецификата на лечебното заведение, в което работи. При изпълнението на трудовите задачи, изискващи придвижване на пациента, болногледачът използва специални транспортни средства – медицинска носилка, инвалиден стол и др. В работата си болногледачът използва указания, свързани със здравните грижи – работна документация (нормативни документи, план-график, рапортни тетрадки, регистрационни листове, индивидуален работен план, седмичен график на извършваните дейности, стандарти по здравни грижи), помощни средства, компютърна техника, лични предпазни средства.
На успешно завършилите обучението по цялата професия се издава ДЪРЖАВНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ по образец 3-54 на МОН – Представлява най-висшата степен документ за всяка професия.
Ако се обучавате по част от професията и обучението е с продължителност 280 уч.часа, получавате Удостоверение за професионално обучение, Образец 3-37 на МОН.
Срещу допълнително заплащане, както и Europass сертификат /Документ, който описва знанията и уменията, придобити от притежателите на сертификати за професионално образование и обучение/
Този документ допълва информацията, съдържаща се в официалния сертификат, с което я прави по-лесно разбираема, особено за работодатели и институции в чужбина.
